понеделник, 27 февруари 2012 г.

Книгоразделители


През изминалите почивни успях най-сетне да направя нещо, на което от много време се каня -ръчна хартия. Технологията е описана ето тук. Разбира се, първият ми опит изобщо не можеше да се нарече успешен, защото се опитах да рециклирам стар брой на Държавен вестник и прекалих с тревите, които сложих вътре. В резултат на това се получи сив лист с кафяви петна и нулев декоративен ефект. Вторият ми опит обаче сама окачествявам като сполучлив. За пулпата използвах три листа употребявана хартия А4 и един литър вода. Накълцах хартията на дребно и я оставих около два часа да кисне във водата. После пасирах всичко в кухненския комбайн, прибавих лавандулови цветчета и изсипах върху сито, върху което бях сложила парче тензух. След изцеждане, подсушаване и гладене (ама как ухаеше при гладенето от лавандулата!) получих кръгъл лист ръчна хартия. Първото нещо, което направих от нея, беше ето това:












После продължих с темата за книгоразделителите и специално за себе си, дето чета предимно вечер преди сън, направих това:




Разбира се, ще включа книгоразделителите в Предизвикателство № 4 на Miss Emerald.

Хубав и усмихнат ден на всички :)

сряда, 22 февруари 2012 г.

Монохромен таг, ама не съвсем

Напоследък публикациите ми отразяват първите опити с дадена техника или в даден стил. Днешната не прави изключение. Просто има неизчерпаем обем нещица за правене, които ме провокират. Ето го и моя първи таг:
За тага съм използвала първия си печат (не броя печатите, които бяха като подарък със списание Creativity), който ми служи вярно вече цели два месеца и е в основата на още два проекта –този и този. Оказа се доста приспособим. Просто в случая една от пеперудите беше заменена със сърце. Имах късмет, че буквичките I и U са близо една до друга и посредством замяната се получи I сърце U. Използвах много светло сив и сив релефен картон, а сърцето, разбира се, е червено и поръсено обилно с брокат. Релефният картон не се оказа най-добрата основа за печати, но просто не разполагах с други картони в подходящи цветове. Първоначално смятах буквичките I и U също да са червени, но тогава върху тага щеше да има три акцента, а не само един, каквото е изискването на третото предизвикателство на Miss Emerald (споменах ли, че почерпих вдъхновение от нейната тема и цветова комбинация?).
Тъй като светло сивият картон на снимките изглеждаше почти бял, снимах тага и на бял фон и включих снимката в колажа.

Ще включа тага във февруарското предизвикателство на Двете елши, в Забавлятелство Четвърто: "Любов ли бе да я опишеш", в КФП № 104 "Пеперуди" и естествено в третото предизвикателство на Miss Emerald.

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

За любовта и късмета

Днес се включвам набързо, за да покажа първите си опити да направя нещо с топъл ембосинг. Его за какво говоря:

Цветчетата на картичката са направени с топъл ембосинг. Тъй като нямам специален инструмент и използвах парти-грила, в горната част леко попрекалих с нагряването. Купидончето, надписът върху тага и завъртулките под колелото са стикери, които получих като подарък от Хобисимо при една покупка.
Колелото с късметчетата бях видяла преди време ето тук  (може и да си го изтеглите). Допадна ми като идея, но честно казано до скоро нямах подходяща картинка, с която да го използвам.
Смятам да включа картичката в КФП № 103 "Червено и бяло", а също и в игра № 33 на Arty-mark- Цветът на любовта, във февруарското предизвикателство на Двете елши и в Забавлятелство Четвърто: "Любов ли бе да я опишеш".

сряда, 15 февруари 2012 г.

Водопад от обич

Тази година празникът на влюбените мина някак мимоходом около мен. Не че съм му голям почитател, но не мога да не се съглася, че ентусиазмът, с който децата го чакат и отбелязват действа заразително. Учителката им в началния курс беше забележителна жена (всъщност тя все още е такава, само дето вече не им преподава). Именно тя се опита да ги провокира да разменят саморъчно направени валентинки помежду си като израз на приятелски чувства. Това продължава и досега, въпреки че по-рано правеха валентинки за всички деца от класа, а сега, предвид възрастта, само за отбран кръг приятелчета. Като се замисля  установявам, че от децата съм получавала най-сладките обяснения в любов.
Тази година обаче празника на любовта  свари децата в дървена ваканция и следователно социалните контакти, а оттам и броя на валентинките,  значително се редуцираха :) Но пък аз получих страхотна картичка от тях! Това ме провокира да направя валентинка и за моето майче, което днес има рожден ден. И тъй като скоро правих картичка - водопад, реших, че асоциацията, която тези картички създават, може успешно да изрази обичта ми към нея. Затова се опитах да създам и водопад от обич.
А ето и водопада в действие:

Мисля да включа картичката във февруарското предизвикателство на Двете елши, а също и в Забавлятелство Четвърто: "Любов ли бе да я опишеш".
 Не мога да не споделя на какви сладури се натъкнах днес. Направени са от двете страни на входа на градската библиотека и наистина не можеш да ги подминеш без усмивка:


Весел и усмихнат ден на всички!

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Относно аспектите на плетенето на кошници...

През изминалите почивни дни ми се отдаде възможност да опитам да направя нещо, което бях запланувала от дълго време, а именно - да изплета кошница. В буквален смисъл. И то не една, а даже две. Ето за какво говоря:
И докато в житейски аспект плетенето на кошници никога не ми се е отдавало, оказа се че като практическо занимание не е голяма философия.
Кошниците са направени от стари вестници, нарязани на ивици и навити като тръбички. За тази техника може да се прочете много по форумите, но моята базисна информация получих от ето тази галерия. 
За направата на тръбичките първоначално нарязах на четири всеки от листовете на един стар вестник. Получиха ми се ивици с ширина 7-8 см. След това навих тези ивици на бамбуков шиш под ъгъл около 45 градуса и края фиксирах с лепило. За малката кошничка ми бяха необходими 32-34 тръбички, а за голямата 56-58, но това е много относително и зависи от индивидуалния проект. Не съм документирала направата на малката кошничка, защото не бях сигурна в крайния резултат, но се ръководех изцяло от обясненията в галерията.
При голямата кошница направих опит да документирам процеса на работа. Различава се от малката по това, че дъното не е плетено, а е изрязано от картон и вместо да залепя върху картона тръбичките от вестник, около които ще се плете, пробвах да направя малко по-различна основа. Ето за какво говоря:

Първоначално изрязах кръг от картон с големина, съответстваща на размера на дъното на съда, който ще служи за основа. След това с шило пробих в париферията нечетен брой дупки. Облепих основата от двете страни с намачкана хартия за принтер  и отново пробих дупчиците в периферията. В дупциците проврях тръбичките от вестник, които се показваха от долната страна около 20 см. Показващите се от долната страна тръбички залепих от горната странапрез две, както е показано на снимките, като за фиксацията си помагах с щипки за пране. След това започна плетенето. Тръбичките се свързват една с друга чрез залепяне, като единият край леко се сплесква, за да влезе по-добре.
Плете се до необходимата височина. Моята кошница има нещо като периферия, която направих като махнах купата и продължих плетенето директно върху плота. Завърших като подпъхнах тръбичките от основата през две съседни.
Дръжките изплетох отделно, в краищата сложих лепило, подпъхнах и фиксирах с щипки за пране.
Последва боядисването с два пласта латекс и лакирането. Използвах за лакирането лак за салфетна техника, но предполагам, че и лак за дърво би свършил чудесна работа.
Отделно уших дрешка за малката кошница и след обличането мога да кажа, че тя ми стана любимка, напук на претенциозната форма на "каката".
След боядисването и лакирането кошниците стават доста здрави и ми се струва, че са чудесни за великденски яйца.
Ето това са резултатите от моя скромен опит в кошничарството. Смятам да ги споделя във второто предизвикателство на Miss Emerald .

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Shabby Chic репродукция

Миналата сряда, на първи февруари, се почувствах безпомощна. Много, много исках да се включа в предизвикателствата на Miss Emerald, но като видях първата тема Shabby Chic, си казах, че това не е по моите сили. Наистина харесвам нещата в този стил, но моите проекти като че ли клонят към по-изчистена визия и ми се струваше, че не няма да се справя. И така дойде петък, когато в Pinterest намерих своето вдъхновение и в почивните дни сътворих ето това:

Хартиите и дигиталния печат взех ето от тук. Рамката е изрязана на ръка. Върху полата се виждат първите ми пергамано опити, но най-голямата ми гордост от този проект са розите от оризова хартия. Идеята и начина на изработка взаимствах от тук. Разбира се работих в много по-малък мащаб :)
И след направата на розите установих, че имам тъмна шаби шик страна, която се прояви в слагането на брокат, камъчета и прибавяне на допълнително цветенца и перлички. Не можех да спра :)
А ето и източника на вдъхновението ми:
Ще включа картичката в КФП № 102 "Репродукция" и разбира се в обявеното предизвикателство "Shabby Chic" на Miss Emerald.

Овесени бисквитки с орехи и сушени плодове


Днешната публикация започвам с уговорката, че тези бисквитки не са просто „нещо сладко за похапване”, а имат специално предназначение – сервират се с плато от сирена и вино. Идеята за тях взех от януарския брой за 2010 г. на списание Good Food и въпреки че ги набелязах за правене още тогава, едва сега намерих време и повод да ги пробвам и трябва да призная, че това двугодишно забавяне е голяма грешка от моя страна. Тук ще дам продуктите и количествата, с които аз правих сладките, но ще посоча в скоби и оригиналните съставки, така, както са дадени в списанието .

Продукти:

1 / 4 ч. л. бакпулвер;

4 с.л. прясно мляко;

3 / 4 от 250 г пакет краве масло, меко /или 175 г меко краве масло според оригиналната рецепта/;

120 г кафява захар /или 100 г. обикновена захар според оригиналната рецепта/;

300 г фини овесени ядки;

140 г пълнозърнесто брашно;

60 г. общо нарязани стафиди и кайсии /50 г стафиди, едро накълцани, според оригиналната рецепта/;

60 г. орехови ядки, ситно счукани /50 г в оринигалната рецепта/



Начин на приготвяне:

Бакпулвера се разтваря в млякото. Мекото масло и захарта се разбиват с миксер на пухкав крем. Постепено започва прибавянето на другите продукти като бъркането вече е с лъжица – овесените ядки, брашното, сушените плодове, орехите и млякото. Омесва се твърдо тесто.

Загрява се фурната на 180 градуса. Тестото се прехвърля на набрашнена повърхност и се разточна на лист с дебелина 1 см. С формичка или чашка се изрязват 5 см кръгчета, които се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се около 15 мин до леко златисто. След изстиване се поднасят с плато от сирена.

В списанието пише, чемогат да се изпекат до два дни предварително и да се съхраняват в плътно затворена кутия, но при нас този вариант е неприложим, защото по-малко от 24 часа след изпичането от сладкишчетата останаха само снимките. На мен ми се получиха 42-43 бисквитки.

Тъй като правенето на сладките е много лесно и сравнително бързо, мисля да ги внедря за постоянно в семейното меню. Струва ми се, че следващия път ще сложа поне 80 г сушени плодове, като към стафидите ще прибавя боровинки или сушени сливи за цвят или пък ще потърся тъмни стафиди, които да контрастират на останалите продукти.